Често децата, без значение каква е тяхната възраст, изпитват затруднения в комуникацията с по-възрастни индивиди. Важно е да уточним, че с думата “деца”, обозначаваме младо човешко същество и връзката му спрямо друго човешко същество (по –вероятно е то да е по – възрастно).
В какво се корени проблемът?
Често причината за проблемите между родителите и децата е, че между тях няма достатъчно качествена комуникация. Това се случва най-вече поради неясно изказване, разлика във възприемането на дадена ситуация и нуждите на поколенията. Особено голям проблем е, че и двете страни забравят да се поставят в обувките на другия. Родителите, в следствие на тежест от отговорността и умората на ежедневието, обикновено забравят тази чиста детска инфантилност и буйството на юношеството. Децата от своя страна често възприемат проблемите си като по-големи, отколкото те всъщност са и заради собствените си трудности (често не по – малки от тези на възрастните), стават раздразнителни и още по – нетолерантни към чуждото мнение. Именно в този етап от развитието на личността си, подрастващите преминават към идентифициране с по-възрастен човек извън семейния кръг.
Какви грешки допускат родителите?
Колкото и да ви обичаме е факт, че никой не е безгрешен. Понякога забравяте какво ви е било, когато сте били на нашите години. Често не приличате на родителя, който сте искали да имате на 15 години, а по – скоро приличате на вашите собствени родители. В стремежа си да ни предпазите от повтаряне на вашите грешки, създавате ограничения и рамки и не обосновавате решенията си. Често основният ви аргумент е “защото така казвам” или “защото аз съм родителя и решавам вместо теб”. По този начин у нас- децата се създава чувство на обсебващ контрол, чувстваме се като вещи, инструменти. Именно тези чувства ни подтикват да извършим точно това забранено от вас действие, като по този начин искаме да изкрещим, че грешите, че сме индивидуални и отговорни личности.
Комуникацията в юношеска възраст би била в пъти по-безпроблемна, ако още от ранна детска възраст създадете на детето си навик да споделя с вас своите мисли, проблеми и тревоги. Знаем, че на моменти би било трудно, особено когато се приберете изморени от работа, но е от изключителна важност да говорите с детето си на различни теми. Именно тези разговори биха могли да подействат като разпускаща терапия както за самите вас, така и за децата ви.
Съвет: замислете се от какви образи и хора се влияе детето ви. Старайте се да не бъдете този, който постоянно ,, мрънка и се кара‘‘, а бъдете образа, на когото детето би искало да подражава.
Какви грешки допускат децата?
Както вече споменахме, безгрешни хора няма. Ние не правим изключение. Все още не сме изпитали живота на възрастните и е трудно да възприемем тяхната логика и реакция, тъй като те често са в разрез с нашите разбирания за живот.
Постоянно имаме нуждата да споделяме мислите си с някого, но когато комуникацията, която споменахме преди малко липсва, оставаме сами с проблемите си, без да знаем как е най-удачно да се справим с тях. За нас е важно да знаем, че в трудни моменти има рамо, на което да се опрем.
Съвет: Вместо да спорите с родителите си, попитайте ги защо мислят така по даден въпрос. Чувствайте се свободни да изкажете и своята гледна точка и говорете до постигане на консенсус. Важно е да спазвате добрия тон. Така ще изглеждате по – зрели, съответно ще ви се гласува повече доверие.
В случай, че се чувствате сами, имате въпроси или предложения относно платформата, не се колебайте да се свържете с нас!
Надяваме се статията да е била полезна! Абонирайте се, за да не изпускате новите ни публикации!